1.03.2009 г., 13:59

Далечното

687 0 8
Здравей, Сърце в далечното!
И тук е зима.
Падна сняг.
Студено е красивото,
но Баба Марта
ще довее
скоро
изчезналия
някъде
Южняк.
Навън е съмнало.
Крещят
врабците
във вечен спор
за вкусната
троха.
Едно небе
в предчувствие
се е разгърнало
и чака да ни
види -
как... Кога?
А дните ни,
изпъстрени
са с  избори.
Чертаят диаграмите
на труден
свят.
Приспиват
все звезди
постигнато... 
Изгубено...
И все се съмва.
В този или
в онзи град.
Една наличност -
крехка и
човечна
чертае път,
за да ни сподели
в сърдечно
пожелание
за вечност.
Щастливото
дано ни улови!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....