31 may 2014, 14:25

Далеко 

  Poesía
621 0 7

Протягам си ръцете да се стигна,
а още съм в обувките на мама.

 

И колкото и да премрежвам мигли -
сълзя, че си ожулих пак коляно.

 

Изтърсих се от люлката и ме боли.
Поляната е цяла в комунига.

 

Ръцете ми са две разцъфнали липи -
прегръщат тебе, но до мен не стигат.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??