31.05.2014 г., 14:25 ч.

Далеко 

  Поезия
611 0 7

Протягам си ръцете да се стигна,
а още съм в обувките на мама.

 

И колкото и да премрежвам мигли -
сълзя, че си ожулих пак коляно.

 

Изтърсих се от люлката и ме боли.
Поляната е цяла в комунига.

 

Ръцете ми са две разцъфнали липи -
прегръщат тебе, но до мен не стигат.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??