31 мая 2014 г., 14:25

Далеко 

  Поэзия
623 0 7

Протягам си ръцете да се стигна,
а още съм в обувките на мама.

 

И колкото и да премрежвам мигли -
сълзя, че си ожулих пак коляно.

 

Изтърсих се от люлката и ме боли.
Поляната е цяла в комунига.

 

Ръцете ми са две разцъфнали липи -
прегръщат тебе, но до мен не стигат.

 

Радост Даскалова

© Радост Даскалова Все права защищены

Автор запретил голосование.
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??