18 oct 2008, 19:04

Дали

  Poesía
693 0 4
Страх ме е вече
границата да премина...
Началото е кратка радост,
краят е сълзи...
Ако продължа, дали ще ме има?
На вечна самота ли ме обрече ти?

Ще мога ли пак
парченцата да събера,
болката да скрия дълбоко
и сърцето си да отворя широко?...
Пак с високо вдигната глава
нови удари да понеса...

Не спирам да мисля
за всичко това,
за всичката болка, радост, тъга...
Дали има смисъл да правя това?
Дали ще намеря сродна душа?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефани Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Искрено се надявам да намериш сродната си душа... По принцип не съм оптимист, а реалист, така че знам, че ще я намериш!
  • Търси я...тя е някъде самотна и те чака!
  • ще намериш...когато най-малко очакваш...с обич...
  • Тъжно... Но съм сигурна, че ще намериш сродна душа. Там, някъде пред теб, стои и те чака! Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....