stifito (Стефани)
47 12
18 окт. 2008 г., 19:04

Дали 

  Поэзия
569 0 4
Страх ме е вече
границата да премина...
Началото е кратка радост,
краят е сълзи...
Ако продължа, дали ще ме има?
На вечна самота ли ме обрече ти?

Ще мога ли пак
парченцата да събера,
болката да скрия дълбоко
и сърцето си да отворя широко?...
Пак с високо вдигната глава
нови удари да понеса...

Не спирам да мисля
за всичко това,
за всичката болка, радост, тъга...
Дали има смисъл да правя това?
Дали ще намеря сродна душа?

© Стефани Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Искрено се надявам да намериш сродната си душа... По принцип не съм оптимист, а реалист, така че знам, че ще я намериш!
  • Търси я...тя е някъде самотна и те чака!
  • ще намериш...когато най-малко очакваш...с обич...
  • Тъжно... Но съм сигурна, че ще намериш сродна душа. Там, някъде пред теб, стои и те чака! Поздрав!
Предложения
: ??:??