18 окт. 2008 г., 19:04

Дали

Поэзия

692 0 4

Страх ме е вече
границата да премина...
Началото е кратка радост,
краят е сълзи...
Ако продължа, дали ще ме има?
На вечна самота ли ме обрече ти?

Ще мога ли пак
парченцата да събера,
болката да скрия дълбоко
и сърцето си да отворя широко?...
Пак с високо вдигната глава
нови удари да понеса...

Не спирам да мисля
за всичко това,
за всичката болка, радост, тъга...
Дали има смисъл да правя това?
Дали ще намеря сродна душа?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ivo_karamanski (Иво Карамански)

Искрено се надявам да намериш сродната си душа... По принцип не съм оптимист, а реалист, така че знам, че ще я намериш!

2009-02-08T04:01:36+02:00
aLmA_mUeRtA (Ив)

Търси я...тя е някъде самотна и те чака!

2008-10-18T21:25:44+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

ще намериш...когато най-малко очакваш...с обич...

2008-10-18T21:15:33+03:00
yossifova (Весела ЙОСИФОВА)

Тъжно... Но съм сигурна, че ще намериш сродна душа. Там, някъде пред теб, стои и те чака! Поздрав!

2008-10-18T19:24:09+03:00