24 jun 2012, 17:56  

Дали

  Poesía
580 0 0

Дали небето някой днес обиди,

че попари земята с горещи сълзи?!

Или е тъжно за всички

онези несретни души,

които по кошовете тълпят се

за награда-късче хляб.

А може би боли го

за сираците, които

под лъчите на луната спят.

Едва ли някой ще ми каже,

ала мен от тази гледка ме боли.

Пари ми в гърдите, там, отляво,

очите ми се пълнят със сълзи.

А колко малко ни е нужно

леда в душите да стопим,

с прегръдка топла и усмивка

надеждата угаснала да възродим?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Любка Момчилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...