Дали небето някой днес обиди,

че попари земята с горещи сълзи?!

Или е тъжно за всички

онези несретни души,

които по кошовете тълпят се

за награда-късче хляб.

А може би боли го

за сираците, които

под лъчите на луната спят.

Едва ли някой ще ми каже,

ала мен от тази гледка ме боли.

Пари ми в гърдите, там, отляво,

очите ми се пълнят със сълзи.

А колко малко ни е нужно

леда в душите да стопим,

с прегръдка топла и усмивка

надеждата угаснала да възродим?!