Дали
582
0
0
Дали небето някой днес обиди,
че попари земята с горещи сълзи?!
Или е тъжно за всички
онези несретни души,
които по кошовете тълпят се
за награда-късче хляб.
А може би боли го
за сираците, които
под лъчите на луната спят.
Едва ли някой ще ми каже,
ала мен от тази гледка ме боли.
Пари ми в гърдите, там, отляво,
очите ми се пълнят със сълзи.
А колко малко ни е нужно
леда в душите да стопим,
с прегръдка топла и усмивка
надеждата угаснала да възродим?!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Любка Момчилова Все права защищены
