25 sept 2007, 17:38

Дали!? 

  Poesía
615 0 16
На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне
на времето. Затъват колелата
в студена кал, почти до колене,
от смачкани илюзии. Отзад
сред тор и смрад отчаяно пълзи
Надеждата, насилена вулгарно,
безпомощна, ридае без сълзи,
на колене пред Наглостта бездарна.

Живот! Едва ли! Просто – рядка кал.
Дали обаче бих го дал без жал!?

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??