На делника талигата разбита скрибуца по изровения път на сиво настояще. Гадно сит на капрата е кочияшът Смърт. Той шиба изнурените коне на времето. Затъват колелата в студена кал, почти до колене, от смачкани илюзии. Отзад сред тор и смрад отчаяно пълзи Надеждата, насилена вулгарно, безпомощна, ридае без сълзи, на колене пред Наглостта бездарна.
Живот! Едва ли! Просто – рядка кал. Дали обаче бих го дал без жал!?
Замисли ме, Весан... Ние, обикновените хора, наистина живеем с илюзии, копнежи и надежди. Но с това сме по- богати, от някой богаташ, който не мечтае за нищо, поради простата причина, че има всичко.
Така е,животът е гаден понякога,знам какво говоря,сега ще си кажете"каква пък е тая лигла,още нищо не видяла от живота и се оплаква",нищо,аз си знам,но със сигурност този стих не е за мен.Аз бих си пожертвала живота за някого,иначе ми харесва как пише автора.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.