Sep 25, 2007, 5:38 PM

Дали!? 

  Poetry
648 0 16
На делника талигата разбита
скрибуца по изровения път
на сиво настояще. Гадно сит
на капрата е кочияшът Смърт.
Той шиба изнурените коне
на времето. Затъват колелата
в студена кал, почти до колене,
от смачкани илюзии. Отзад
сред тор и смрад отчаяно пълзи
Надеждата, насилена вулгарно,
безпомощна, ридае без сълзи,
на колене пред Наглостта бездарна.

Живот! Едва ли! Просто – рядка кал.
Дали обаче бих го дал без жал!?

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??