Дали

5 jun 2007, 9:38 2014-04-15T01:35:31+03:00

Poesía

482 0 2

Самотен съм.

Но, грях ли е, това -

да бъдеш сам

и да преливаш в щедрост,

когато тъмноликата луна

раздава своето лице,

на милиарди мраморни души,

уви -

със лоени сърца?

Аз сам съм.

Но, нали това е миг

във който гузен и пиян,

прибирам се -

окаян романтик,

разочарован

и разколебан.

Но ето -

татък е завоя...

А после - в къщи...

Утре - трезв.

Дали ще срещна истината своя

или пък, срещнал съм я, днес?

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.