5.06.2007 г., 9:38 ч.  

Дали 

  Поезия
518 0 2

 

Самотен съм.

 

Но, грях ли е, това -

да бъдеш сам

и да преливаш в щедрост,

когато тъмноликата луна

раздава своето лице,

на милиарди мраморни души,

уви -

със лоени сърца?

 

Аз сам съм.

 

Но, нали това е миг

във който гузен и пиян,

прибирам се -

окаян романтик,

разочарован

и разколебан.

 

Но ето - 

татък е завоя...


А после - в къщи...


Утре - трезв.

 

Дали ще срещна истината своя

или пък, срещнал съм я, днес?

© Бостан Бостанджиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??