Дали
Самотен съм.
Но, грях ли е, това -
да бъдеш сам
и да преливаш в щедрост,
когато тъмноликата луна
раздава своето лице,
на милиарди мраморни души,
уви -
със лоени сърца?
Аз сам съм.
Но, нали това е миг
във който гузен и пиян,
прибирам се -
окаян романтик,
разочарован
и разколебан.
Но ето -
татък е завоя...
А после - в къщи...
Утре - трезв.
Дали ще срещна истината своя
или пък, срещнал съм я, днес?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бостан Бостанджиев Всички права запазени
