Jun 5, 2007, 9:38 AM  

Дали

  Poetry
687 0 2

 

Самотен съм.

 

Но, грях ли е, това -

да бъдеш сам

и да преливаш в щедрост,

когато тъмноликата луна

раздава своето лице,

на милиарди мраморни души,

уви -

със лоени сърца?

 

Аз сам съм.

 

Но, нали това е миг

във който гузен и пиян,

прибирам се -

окаян романтик,

разочарован

и разколебан.

 

Но ето - 

татък е завоя...


А после - в къщи...


Утре - трезв.

 

Дали ще срещна истината своя

или пък, срещнал съм я, днес?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...