Jun 5, 2007, 9:38 AM  

Дали 

  Poetry
511 0 2

 

Самотен съм.

 

Но, грях ли е, това -

да бъдеш сам

и да преливаш в щедрост,

когато тъмноликата луна

раздава своето лице,

на милиарди мраморни души,

уви -

със лоени сърца?

 

Аз сам съм.

 

Но, нали това е миг

във който гузен и пиян,

прибирам се -

окаян романтик,

разочарован

и разколебан.

 

Но ето - 

татък е завоя...


А после - в къщи...


Утре - трезв.

 

Дали ще срещна истината своя

или пък, срещнал съм я, днес?

© Бостан Бостанджиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??