Дали
Поиска ме - да дишам твоя въздух.
(Но аз не съм свободна територия.)
Горчивите сълзи изпих до дъно,
но пак избирам тежката агония.
Празните ти думи значат крепост.
(Тухли аз не мога да събарям.)
Вратите, тежките, на твоята нелепост,
незаключени най-трудно се отварят.
В очите ти пресвяткат адски мълнии.
(Аз ще съм нощес гръмоотвода.)
Но в тъмата със лъчи да ме изпълниш
навярно не е в твоята природа.
А косите ти са къси - като песен,
харесана, но тъй и недопята.
Успя да влезеш в чувствата телесни.
Но ще можеш ли да влезеш и в душата?
(Но аз не съм свободна територия.)
Горчивите сълзи изпих до дъно,
но пак избирам тежката агония.
Празните ти думи значат крепост.
(Тухли аз не мога да събарям.)
Вратите, тежките, на твоята нелепост,
незаключени най-трудно се отварят.
В очите ти пресвяткат адски мълнии.
(Аз ще съм нощес гръмоотвода.)
Но в тъмата със лъчи да ме изпълниш
навярно не е в твоята природа.
А косите ти са къси - като песен,
харесана, но тъй и недопята.
Успя да влезеш в чувствата телесни.
Но ще можеш ли да влезеш и в душата?
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валери Шуманов Todos los derechos reservados
