Дали
Поиска ме - да дишам твоя въздух.
(Но аз не съм свободна територия.)
Горчивите сълзи изпих до дъно,
но пак избирам тежката агония.
Празните ти думи значат крепост.
(Тухли аз не мога да събарям.)
Вратите, тежките, на твоята нелепост,
незаключени най-трудно се отварят.
В очите ти пресвяткат адски мълнии.
(Аз ще съм нощес гръмоотвода.)
Но в тъмата със лъчи да ме изпълниш
навярно не е в твоята природа.
А косите ти са къси - като песен,
харесана, но тъй и недопята.
Успя да влезеш в чувствата телесни.
Но ще можеш ли да влезеш и в душата?
(Но аз не съм свободна територия.)
Горчивите сълзи изпих до дъно,
но пак избирам тежката агония.
Празните ти думи значат крепост.
(Тухли аз не мога да събарям.)
Вратите, тежките, на твоята нелепост,
незаключени най-трудно се отварят.
В очите ти пресвяткат адски мълнии.
(Аз ще съм нощес гръмоотвода.)
Но в тъмата със лъчи да ме изпълниш
навярно не е в твоята природа.
А косите ти са къси - като песен,
харесана, но тъй и недопята.
Успя да влезеш в чувствата телесни.
Но ще можеш ли да влезеш и в душата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Шуманов Всички права запазени
