О не, не ни боли от Любовта!
В сърцата ни не Тя дълбае рани.
Боли звукът от хлопната врата,
затръшнала протегнатите длани.
Боли ни, до премръзване, когато
през тази, тази същата врата
промъкне се неканено жената
със лепкавото име Самота.
Боли ни от отхвърлените чувства,
боли, щом скъп човек ни предаде,
прониже ни с две думи и допусне
доверието ни в него да умре... ...