Дали боли от Любовта
О не, не ни боли от Любовта!
В сърцата ни не Тя дълбае рани.
Боли звукът от хлопната врата,
затръшнала протегнатите длани.
Боли ни, до премръзване, когато
през тази, тази същата врата
промъкне се неканено жената
със лепкавото име Самота.
Боли ни от отхвърлените чувства,
боли, щом скъп човек ни предаде,
прониже ни с две думи и допусне
доверието ни в него да умре...
Боли ни щом усетим, че загубваме
пътеката до светлото ни утро.
Боли, когато няма кой да върне
надеждата, стопила се по пътя...
... И тук не е виновна Любовта!
И упреците не Тя заслужава!
Нека да носи отговорността
онзи, когото нас ни наранява!
А може би дори самите ние,
които позволяваме това?
Защо усмивката ни да убие
някой... незаслужаващ и сълза?!
А Любовта... нека да съществува!
Че само тя във дните ни най-сиви
умее всички рани да лекува,
и да ни прави истински щастливи!
Павлина Соколова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Соколова Все права защищены
