26 abr 2009, 10:18

Дали да е прошка

Poesía » De amor

1.1K 0 8

Ти пак се върна, но защо...

аз вече съм със друг,

молиш ме пак да бъда с теб,

да станеш мой съпруг.

Припомняш ми за стари спомени,

молиш ме за прошка, аз да ти простя.

Плачеш знам плачи сега

но за мене вече всичко отшумя.

Да ти простя ли аз не знам,

да ти даря ли пак своята любов,

казваш ми - сега съм сам,

но аз не съм и ми се ще да си вървя по пътя нов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Без прошка няма истинска любов и без истинска любов няма прошка...
Това е истината... А отговорът е в сърцето ти...
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

2009-04-28T12:00:16+03:00
ananel (Нелиса)

Сърцето знае, но не го слууушаме! Тогава пък се сдобиваме с опит.

2009-04-27T20:33:12+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Послушай сърцето си!То никога няма да те подведе!Поздрав с усмивка!

2009-04-27T08:49:10+03:00
Alastor (Аластор)

Който си е тръгнал веднъж, дори и да се върне, това е в повечето случаи временно и пак ще си тръгне рано или късно
И...не бива да се връщеме назад, все едно миналото не може да се върне. То просто е спомен.
А стиха е много нежен и искрен.
Поздрави!

2009-04-26T18:29:33+03:00
natal4eto1991 (Наталия Тодорова)

Какво ще ме посаветвате.Благодаря Ви

2009-04-26T14:58:00+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0