26 апр. 2009 г., 10:18

Дали да е прошка

1.1K 0 8

Ти пак се върна, но защо...

аз вече съм със друг,

молиш ме пак да бъда с теб,

да станеш мой съпруг.

 

Припомняш ми за стари спомени,

молиш ме за прошка, аз да ти простя.

Плачеш знам плачи сега

но за мене вече всичко отшумя.

 

Да ти простя ли аз не знам,

да ти даря ли пак своята любов,

казваш ми - сега съм сам,

но аз не съм и ми се ще да си вървя по пътя нов.

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Наталия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Без прошка няма истинска любов и без истинска любов няма прошка...
    Това е истината... А отговорът е в сърцето ти...
    ПОЗДРАВИ! БЪДИ!
  • Сърцето знае, но не го слууушаме! Тогава пък се сдобиваме с опит.
  • Послушай сърцето си!То никога няма да те подведе!Поздрав с усмивка!
  • Който си е тръгнал веднъж, дори и да се върне, това е в повечето случаи временно и пак ще си тръгне рано или късно
    И...не бива да се връщеме назад, все едно миналото не може да се върне. То просто е спомен.
    А стиха е много нежен и искрен.
    Поздрави!
  • Какво ще ме посаветвате.Благодаря Ви

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...