26.04.2009 г., 10:18 ч.
Дали да е прошка
Ти пак се върна, но защо...
аз вече съм със друг,
молиш ме пак да бъда с теб,
да станеш мой съпруг.
Припомняш ми за стари спомени,
молиш ме за прошка, аз да ти простя.
Плачеш знам плачи сега
но за мене вече всичко отшумя.
Да ти простя ли аз не знам,
да ти даря ли пак своята любов,
казваш ми - сега съм сам,
но аз не съм и ми се ще да си вървя по пътя нов.
© Наталия Тодорова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Сърцето знае, но не го слууушаме! Тогава пък се сдобиваме с опит.
-
Послушай сърцето си!То никога няма да те подведе!Поздрав с усмивка!
-
Който си е тръгнал веднъж, дори и да се върне, това е в повечето случаи временно и пак ще си тръгне рано или късно
И...не бива да се връщеме назад, все едно миналото не може да се върне. То просто е спомен.
А стиха е много нежен и искрен.
Поздрави! -
Какво ще ме посаветвате.Благодаря Ви
-
ти пак се върна..Понякога очакваме завръщането с години, друг път- е просто безсмислено...
-
Пред сложна дилема си.
Попитай сърцето, то знае най-добре.
И най-малкото съмнение, май значи НЕ!
Поздрав и успех, мило момиче! -
Открий отговора в сърцето си. То знае
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това е истината... А отговорът е в сърцето ти...
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!