Apr 26, 2009, 10:18 AM

Дали да е прошка

Poetry » Love

1.1K 0 8

Ти пак се върна, но защо...

аз вече съм със друг,

молиш ме пак да бъда с теб,

да станеш мой съпруг.

Припомняш ми за стари спомени,

молиш ме за прошка, аз да ти простя.

Плачеш знам плачи сега

но за мене вече всичко отшумя.

Да ти простя ли аз не знам,

да ти даря ли пак своята любов,

казваш ми - сега съм сам,

но аз не съм и ми се ще да си вървя по пътя нов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Rimoza (Кръстина Тодорова)

Без прошка няма истинска любов и без истинска любов няма прошка...
Това е истината... А отговорът е в сърцето ти...
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!

2009-04-28T12:00:16+03:00
ananel (Нелиса)

Сърцето знае, но не го слууушаме! Тогава пък се сдобиваме с опит.

2009-04-27T20:33:12+03:00
face04 (Таня Кирилова)

Послушай сърцето си!То никога няма да те подведе!Поздрав с усмивка!

2009-04-27T08:49:10+03:00
Alastor (Аластор)

Който си е тръгнал веднъж, дори и да се върне, това е в повечето случаи временно и пак ще си тръгне рано или късно
И...не бива да се връщеме назад, все едно миналото не може да се върне. То просто е спомен.
А стиха е много нежен и искрен.
Поздрави!

2009-04-26T18:29:33+03:00
natal4eto1991 (Наталия Тодорова)

Какво ще ме посаветвате.Благодаря Ви

2009-04-26T14:58:00+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0