Apr 26, 2009, 10:18 AM
Дали да е прошка
Ти пак се върна, но защо...
аз вече съм със друг,
молиш ме пак да бъда с теб,
да станеш мой съпруг.
Припомняш ми за стари спомени,
молиш ме за прошка, аз да ти простя.
Плачеш знам плачи сега
но за мене вече всичко отшумя.
Да ти простя ли аз не знам,
да ти даря ли пак своята любов,
казваш ми - сега съм сам,
но аз не съм и ми се ще да си вървя по пътя нов.
© Наталия Тодорова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Сърцето знае, но не го слууушаме! Тогава пък се сдобиваме с опит.
-
Послушай сърцето си!То никога няма да те подведе!Поздрав с усмивка!
-
Който си е тръгнал веднъж, дори и да се върне, това е в повечето случаи временно и пак ще си тръгне рано или късно
И...не бива да се връщеме назад, все едно миналото не може да се върне. То просто е спомен.
А стиха е много нежен и искрен.
Поздрави! -
Какво ще ме посаветвате.Благодаря Ви
-
ти пак се върна..Понякога очакваме завръщането с години, друг път- е просто безсмислено...
-
Пред сложна дилема си.
Попитай сърцето, то знае най-добре.
И най-малкото съмнение, май значи НЕ!
Поздрав и успех, мило момиче! -
Открий отговора в сърцето си. То знае
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Това е истината... А отговорът е в сърцето ти...
ПОЗДРАВИ! БЪДИ!