27 may 2009, 6:45

Дали да простим?

  Poesía » Otra
897 0 4
                   Дали да простим?

                              Прости и забрави! Безкрайно лесно е...
                              Но как прощават се предателства, кажи ми?!
                              Вина е имало, но прошка я измества.
                              Предателя до вчера с име - става анонимен...

                              Как да забравиш трудните пътеки,
                              които спирали са те на всяка крачка?
                              Та нечии сърца, очи, съдби злочести,
                              в края на пътеките са те очаквали.

                              Безкрайно трудно е да се прощава.
                              По-трудно от най-трудната пътека.
                              Затуй да не предаваме и да прощаваме,
                              a да опазим в себе си докрай Човека!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви със закъснение от 1 година!Простихте ми,нали ?
  • Дори опита да простиш си струва, замисля те! Поздрав!
  • Никога не е лесно да се прости,но винаги е по-добре да дадеш прошка,отколкото да живееш с мисълта,че не си способен да го направиш...За да простиш трябва да бъдеш смел и дързък човек...Поздрав за стиха!
  • Май все се учим, а прощаваме... на думи
    и после пак със действия раняваме...
    И студ сковава всичко помежду ни...
    И пак по единично оцеляваме...

    Дали Човека оцелява...?

    Поздрав за стиха, Димена!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...