May 27, 2009, 6:45 AM

Дали да простим?

  Poetry » Other
903 0 4
                   Дали да простим?

                              Прости и забрави! Безкрайно лесно е...
                              Но как прощават се предателства, кажи ми?!
                              Вина е имало, но прошка я измества.
                              Предателя до вчера с име - става анонимен...

                              Как да забравиш трудните пътеки,
                              които спирали са те на всяка крачка?
                              Та нечии сърца, очи, съдби злочести,
                              в края на пътеките са те очаквали.

                              Безкрайно трудно е да се прощава.
                              По-трудно от най-трудната пътека.
                              Затуй да не предаваме и да прощаваме,
                              a да опазим в себе си докрай Човека!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви със закъснение от 1 година!Простихте ми,нали ?
  • Дори опита да простиш си струва, замисля те! Поздрав!
  • Никога не е лесно да се прости,но винаги е по-добре да дадеш прошка,отколкото да живееш с мисълта,че не си способен да го направиш...За да простиш трябва да бъдеш смел и дързък човек...Поздрав за стиха!
  • Май все се учим, а прощаваме... на думи
    и после пак със действия раняваме...
    И студ сковава всичко помежду ни...
    И пак по единично оцеляваме...

    Дали Човека оцелява...?

    Поздрав за стиха, Димена!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...