May 27, 2009, 6:45 AM

Дали да простим?

  Poetry » Other
895 0 4
                   Дали да простим?

                              Прости и забрави! Безкрайно лесно е...
                              Но как прощават се предателства, кажи ми?!
                              Вина е имало, но прошка я измества.
                              Предателя до вчера с име - става анонимен...

                              Как да забравиш трудните пътеки,
                              които спирали са те на всяка крачка?
                              Та нечии сърца, очи, съдби злочести,
                              в края на пътеките са те очаквали.

                              Безкрайно трудно е да се прощава.
                              По-трудно от най-трудната пътека.
                              Затуй да не предаваме и да прощаваме,
                              a да опазим в себе си докрай Човека!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви със закъснение от 1 година!Простихте ми,нали ?
  • Дори опита да простиш си струва, замисля те! Поздрав!
  • Никога не е лесно да се прости,но винаги е по-добре да дадеш прошка,отколкото да живееш с мисълта,че не си способен да го направиш...За да простиш трябва да бъдеш смел и дързък човек...Поздрав за стиха!
  • Май все се учим, а прощаваме... на думи
    и после пак със действия раняваме...
    И студ сковава всичко помежду ни...
    И пак по единично оцеляваме...

    Дали Човека оцелява...?

    Поздрав за стиха, Димена!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...