27 мая 2009 г., 06:45

Дали да простим?

901 0 4
                   Дали да простим?

                              Прости и забрави! Безкрайно лесно е...
                              Но как прощават се предателства, кажи ми?!
                              Вина е имало, но прошка я измества.
                              Предателя до вчера с име - става анонимен...

                              Как да забравиш трудните пътеки,
                              които спирали са те на всяка крачка?
                              Та нечии сърца, очи, съдби злочести,
                              в края на пътеките са те очаквали.

                              Безкрайно трудно е да се прощава.
                              По-трудно от най-трудната пътека.
                              Затуй да не предаваме и да прощаваме,
                              a да опазим в себе си докрай Човека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви със закъснение от 1 година!Простихте ми,нали ?
  • Дори опита да простиш си струва, замисля те! Поздрав!
  • Никога не е лесно да се прости,но винаги е по-добре да дадеш прошка,отколкото да живееш с мисълта,че не си способен да го направиш...За да простиш трябва да бъдеш смел и дързък човек...Поздрав за стиха!
  • Май все се учим, а прощаваме... на думи
    и после пак със действия раняваме...
    И студ сковава всичко помежду ни...
    И пак по единично оцеляваме...

    Дали Човека оцелява...?

    Поздрав за стиха, Димена!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...