Дали? (ElToro & vanya70)

Дали?

ElToro & vanya70

Дали не ти е тъжна тази вечер,

защото облак скрива вън луната?!

Дали не проглушава тишината,

когато с мислите сама си вече?!

Дали не си в мечтите си далече,

защото рядко "стъпваш по земята"?!

Дали не пишеш с пръстче по стъклата -

рисуваш за компания... човече?!

Дали не си сама с прекрасен спомен,

за да превърнеш самотата в стряха?!

Дали не се усмихваш някак плахо,

щом още срещаш в мислите си... мен?!

Дали не стряскат счупените клони

съня на птиците и... на тревата?!

Дали не дебнат сенки от луната

звездичките, небето дето рони?!

Дали не искаш нещо да запазиш,

щом то е нужно, за да издържиш?!

Дали не искаш друго да захвърлиш,

за да не можеш да намразиш ти?!

Дали не си се лутала напразно,

щом в кръг вървиш и липсва дързост?!

Дали не пламваш и угасваш бързо

и само новото за теб е важно?!

Дали не се забавих твърде много,

защото гонех своите копнежи?!

Дали не хранех пагубни надежди,

за да избегна истината строга?!

Дали не хвърлих мокри съчки в огъня,

защото вярвах - силата му е... безбрежна?!

Дали не дадох цялата си нежност,

за да си с мен единствено... в съня?!

Дали не бяхме истински порасли,

защото вярвахме, все още, в чудо?!

Дали не бяхме непростимо луди,

щом раните болят, дори зарасли?!

Дали не пропиляхме миг на щастие,

щом сякаш се изгубихме... в студа?!

Дали не беше шеметна заблуда

мигът, превърнал двете "АЗ" във "НИЕ"?!...

ПП. Преди време прочетох чудесно стихотворение, публикувано в един сайт през 2007г. и някак неусетно се получи този своеобразен “разговор” през времето с непознатия до момента за мен автор ElToro.

С най-искрената ми благодарност към него за вдъхновението, както и за дадената ми свобода да публикувам получилото се стихотворение, където желая, ето и думите му, които ме провокираха:

Дали? /автор: ElToro/

Дали не ти е тъжна тази вечер?

Дали не проглушава тишината?
Дали не си в мечтите си далече?
Дали не пишеш с пръстче по стъклата?

Дали не си сама с прекрасен спомен?
Дали не се усмихваш някак плахо?
Дали не стряскат счупените клони?
Дали не дебнат сенки от луната?

Дали не искаш нещо да запазиш?
Дали не искаш друго да захвърлиш?
Дали не си се лутала напразно?
Дали не пламваш и угасваш бързо?

Дали не се забавих твърде много?
Дали не хранех пагубни надежди?
Дали не хвърлих мокри съчки в огъня?
Дали не дадох цялата си нежност?

Дали не бяхме истински порасли?
Дали не бяхме непростимо луди?
Дали не пропиляхме миг на щастие?
Дали не беше шеметна заблуда?

2007г.