27.10.2012 г., 13:46

Дали? (ElToro & vanya70)

1K 0 0

Дали?

ElToro & vanya70

 

 

Дали не ти е тъжна тази вечер,

защото облак скрива вън луната?!

Дали не проглушава тишината,

когато с мислите сама си вече?!

 

Дали не си в мечтите си далече,

защото рядко "стъпваш по земята"?!

Дали не пишеш с пръстче по стъклата -

рисуваш за компания... човече?!

 

Дали не си сама с прекрасен спомен,

за да превърнеш самотата в стряха?!

Дали не се усмихваш някак плахо,

щом още срещаш в мислите си... мен?!

 

Дали не стряскат счупените клони

съня на птиците и... на тревата?!

Дали не дебнат сенки от луната

звездичките, небето дето рони?!

 

Дали не искаш нещо да запазиш,

щом то е нужно, за да издържиш?!

Дали не искаш друго да захвърлиш,

за да не можеш да намразиш ти?!

 

Дали не си се лутала напразно,

щом в кръг вървиш и липсва дързост?!

Дали не пламваш и угасваш бързо

и само новото за теб е важно?!

 

Дали не се забавих твърде много,

защото гонех своите копнежи?!

Дали не хранех пагубни надежди,

за да избегна истината строга?!

 

Дали не хвърлих мокри съчки в огъня,

защото вярвах - силата му е... безбрежна?!

Дали не дадох цялата си нежност,

за да си с мен единствено... в съня?!

 

Дали не бяхме истински порасли,

защото вярвахме, все още, в чудо?!

Дали не бяхме непростимо луди,

щом раните болят, дори зарасли?!

 

Дали не пропиляхме миг на щастие,

щом сякаш се изгубихме... в студа?!

Дали не беше шеметна заблуда

мигът, превърнал двете "АЗ" във "НИЕ"?!...

 

   

ПП. Преди време прочетох чудесно стихотворение, публикувано в един сайт през 2007г. и някак неусетно се получи този своеобразен “разговор” през времето с непознатия до момента за мен автор ElToro.

С най-искрената ми благодарност към него за вдъхновението, както и за дадената ми свобода да публикувам получилото се стихотворение, където желая, ето и думите му, които ме провокираха:

 

Дали? /автор: ElToro/

 

Дали не ти е тъжна тази вечер?

Дали не проглушава тишината?
Дали не си в мечтите си далече?
Дали не пишеш с пръстче по стъклата?

 

Дали не си сама с прекрасен спомен?
Дали не се усмихваш някак плахо?
Дали не стряскат счупените клони?
Дали не дебнат сенки от луната?

 

Дали не искаш нещо да запазиш?
Дали не искаш друго да захвърлиш?
Дали не си се лутала напразно?
Дали не пламваш и угасваш бързо?

 

Дали не се забавих твърде много?
Дали не хранех пагубни надежди?
Дали не хвърлих мокри съчки в огъня?
Дали не дадох цялата си нежност?

 

Дали не бяхме истински порасли?
Дали не бяхме непростимо луди?
Дали не пропиляхме миг на щастие?
Дали не беше шеметна заблуда?


2007г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...