Дали напразно лелеем мечти

Казват:

пушенето е вредно.

Пушенето убива.

Всяка минута умират хора от инфаркт,

глобализация и световна криза,

назадничав капитализъм,

фатален фашизъм,

оглупял комунизъм,

необуздан тероризъм.

А бездомните деца,

отчаяните, депресираните

от мизерия зла,

клошарите,

старците безпарични,

скупчени на ракийка и бистрещи политика,

болните неизлечимо без лекарства или стимул,

пенсионерите неугледни с неподстригани коси

и стари маратонки, наследени от син или внук,

жените с дрехи неподходящи,

и мъжете, угрижени за парното, тока,

детската градина, училището и водата -

Те какво са?

Всички - жертви на суетата, народ унил,

стенат и протестират.

А кой ги чува?

Министър, депутат или омбудсман:

всички те в коли луксозни и

със заучени фрази

отстояват незрели идеи, увлечени от самолюбие

и тщестлавие от телевизионния екран,

ухажват журналистки дръзки

и надежда не дават за дни по-добри.

Напразно лелеем мечти

за благоденствие далечно,

напразно жадуваме щастие,

радост, устрем и разум,

за градоустройство удобно, красиво и полезно,

за култура дръзновена

и духовност почтена.

Напразно ли ще си отидем

без да сме съзрели светлина в тунела?

Защо ли тлеем

в нищета опозорени,

непознали приличие и дълг.

1-ви октомври 2009 г.