14.12.2012 г., 11:35

Дали напразно лелеем мечти

583 1 0

Казват:

пушенето е вредно.

Пушенето убива.

Всяка минута умират хора от инфаркт,

глобализация и световна криза,

назадничав капитализъм,

фатален фашизъм,

оглупял комунизъм,

необуздан тероризъм.

А бездомните деца,

отчаяните, депресираните

от мизерия зла,

клошарите,

старците безпарични,

скупчени на ракийка и бистрещи политика,

болните неизлечимо без лекарства или стимул,

пенсионерите неугледни с неподстригани коси

и стари маратонки, наследени от син или внук,

жените с дрехи неподходящи,

и мъжете, угрижени за парното, тока,

детската градина, училището и водата -

Те какво са?

Всички - жертви на суетата, народ унил,

стенат и протестират.

А кой ги чува?

Министър, депутат или омбудсман:

всички те в коли луксозни и

със заучени фрази

отстояват незрели идеи, увлечени от самолюбие

и тщестлавие от телевизионния екран,

ухажват журналистки дръзки

и надежда не дават за дни по-добри.

Напразно лелеем мечти

за благоденствие далечно,

напразно жадуваме щастие,

радост, устрем и разум,

за градоустройство удобно, красиво и полезно,

за култура дръзновена

и духовност почтена.

Напразно ли ще си отидем

без да сме съзрели светлина в тунела?

Защо ли тлеем

в нищета опозорени,

непознали приличие и дълг.

 

1-ви октомври 2009 г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...