26 jun 2008, 15:35

Дали не може

  Poesía » Otra
773 0 22

Под стрехата, над прозореца,

в къщата на село, у дома

две лястовички в ранна пролет

вият своите гнезда.

 

А не след дълго време чувам

нежен, птичи глъч и песен,

от мънички яйца се люпят

пилци, за да отлетят на есен.

 

И цяло лято като наблюдавам

деня им - даже през нощта,

за разлика от хората се наслаждавам

на любов и птича доброта.

 

Не видях ни завист, нито злоба,

както при Човеците, уви,

и питам се дали не може

като птици волни да сме и добри?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гинка Любенова Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...