Jun 26, 2008, 3:35 PM

Дали не може

  Poetry » Other
770 0 22

Под стрехата, над прозореца,

в къщата на село, у дома

две лястовички в ранна пролет

вият своите гнезда.

 

А не след дълго време чувам

нежен, птичи глъч и песен,

от мънички яйца се люпят

пилци, за да отлетят на есен.

 

И цяло лято като наблюдавам

деня им - даже през нощта,

за разлика от хората се наслаждавам

на любов и птича доброта.

 

Не видях ни завист, нито злоба,

както при Човеците, уви,

и питам се дали не може

като птици волни да сме и добри?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...