26.06.2008 г., 15:35

Дали не може

772 0 22

Под стрехата, над прозореца,

в къщата на село, у дома

две лястовички в ранна пролет

вият своите гнезда.

 

А не след дълго време чувам

нежен, птичи глъч и песен,

от мънички яйца се люпят

пилци, за да отлетят на есен.

 

И цяло лято като наблюдавам

деня им - даже през нощта,

за разлика от хората се наслаждавам

на любов и птича доброта.

 

Не видях ни завист, нито злоба,

както при Човеците, уви,

и питам се дали не може

като птици волни да сме и добри?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...