Под стрехата, над прозореца,
в къщата на село, у дома
две лястовички в ранна пролет
вият своите гнезда.
А не след дълго време чувам
нежен, птичи глъч и песен,
от мънички яйца се люпят
пилци, за да отлетят на есен.
И цяло лято като наблюдавам
деня им - даже през нощта,
за разлика от хората се наслаждавам
на любов и птича доброта.
Не видях ни завист, нито злоба,
както при Човеците, уви,
и питам се дали не може
като птици волни да сме и добри?
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени