Дали не сънувам
Неделя е. Сам съм. Отново съм в нищото.
Досадно във ъгъла шуми телевизора.
Спрял съм звука. Само мимики, жестове.
Я, колко страхотна била пантомимата!
Не ща да ги слушам. Прекрасно ги зная.
Всеки е ангел, от "Бога изпратен".
Сън не го хваща да мисли за "всички ни",
даже за мойта "тринайста заплата".
Във входа отдавна няма чистачка
и кой да смени изгорелите крушки.
Съседите хукнаха нейде в чужбините,
и може дори да не лафят на български.
Отдавна зад блока не щъкат дечица,
единствено котки кръстосват терена.
На старата пейка самотна женица
с треперещи пръсти държи джиесема.
Единствена връзка с любимите хора,
с тая машинка почти се е сраснала.
- Недейте си идва! Пари не трошете!
Малката Джес, дали е пораснала?
.................................................................
Дали не сънувам ужасни нелепици?
Не са ли кошмарите някъде другаде?
Живеем в държава на пълното щастие,
стига да можете да си го купите.
Кушел
http://kushel.blog.bg/drugi/2013/07/14/dano-da-synuvam.1129706
© Куш Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Сива Българска действителност. поздравления!
-
Според мен стихотворението и започнато като сатирично, после изведнъж се е обърнало.
Изразът "и може дори да не лафят на български." го издава, и същевременно никак не е красив.
Иначе, да, идеята ще ви скъса сърцето, както и изпълнението. -
Точната диагноза! Сърдечни поздравления!
-
Много истинско и все по-актуално.
Но пътят не е еднопосочен.
Всяко поколение ражда своите герои и сред нас се въздига нов спасител.
Убеден съм в това. -
Куш, така е приятелю! Когато няма място за истинска метрична поезия с цветя, треви и звезди, трябва да се тупаме по джобовете дали можем да си купим щастие! Поздрави за силния стих!
-
Тъжно, но факт...
Грозната истина!
-
Много точно си представил тъжната ни действителност.
Силно въздействаща творба, която дано да накара повече хора да се замислят... -
Темата е тъжна, Куш и актуална. Демографската криза добива огромни размери. Харесах стиха, браво!
-
Елена, никога не съм предполагал, че ще стана свидетел на самоубийството на народа ми. Безумие и омраза, това виждам навсякъде, дори и тоя сайт за жалост.
-
Преживявам го всеки ден...
Разплака ме, Куш...
За съжаление май нищо не може да се направи... не и моето поколение...
Много хубав стих!!!
Благодаря ти, за което... и за човещината в теб!!!
БЪДИ! -
Мани, корав мъж съм, но ми се плаче. Като видя село с изоставини къщи и бурени които вече са ги стиснали като октоподи...и сърцето ми са свива.
-
Отдавна зад блока не щъкат дечица,
единствено котки кръстосват терена.
На старата пейка самотна женица
с треперещи пръсти държи джиесема.
Куш, това го заби право в сърцето ми! Тъжен ден се очертава... -
И какво ще правим, Румяна с тоя сън наяве. За сега май само се тюхкаме.
-
Не, не сънуваш!Това е!Много добре казано!
-
Людмиле, свива ми се сърцето за всеки, който стяга куфарите. Много ми е мъчно. Язък за хубавата държава. Сдобихме се с "демокрация", но цената очевидно не си заслужава.
-
Откъснати парчета мрачна, до болка позната реалност. И трябваше да дойде предпоследния куплет, който бръкнал дълбоко в душата, обедини всички и даде истинското звучене на Цялото...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Гери Тодорова, грозна е. То хубаво да се пише само възвишена поезия - артистична, метрична, мелодична, метафорична, пълна с новоизмислени думи, съчетани по несъчетаеми начини, макар силно да тангира със снобизма и нарцистизма, но реалността изисква един опростен изказ, разбираем и въздействащ.
Валяк, ти разбираш всичко.
Ясене, и ние като старите евреи започнахме да се озъртаме за месия, но до сега бяха все ментета.
Джиджи, хич не ми пука, мойто момиче. Никак.
Благодаря, Даниела!
Сотире, в нито един момент не е било сатирично, дори в началото, но тъй като не е трагично, да кажем че е умерено меланхолично.
Радке, тя тая действителност не стана за един ден, а постепенно докато се мразехме по площадите.
Ади, само толкова ли? Очаквах по-големи похвали.