21 ene 2014, 22:47

Дали не сънувам

  Poesía » Civil
2K 2 17

 

 

 

Неделя е. Сам съм. Отново съм в нищото.
Досадно във ъгъла шуми телевизора.
Спрял съм звука. Само мимики, жестове.
Я, колко страхотна била пантомимата!

Не ща да ги слушам. Прекрасно ги зная.
Всеки е ангел, от "Бога изпратен".
Сън не го хваща да мисли за "всички ни",
даже за мойта "тринайста заплата". 

Във входа отдавна няма чистачка
и кой да смени изгорелите крушки.
Съседите хукнаха нейде в чужбините,
и може дори да не лафят на български.

Отдавна зад блока не щъкат дечица,
единствено котки кръстосват терена.
На старата пейка самотна женица
с треперещи пръсти държи джиесема.

Единствена връзка с любимите хора,
с тая машинка почти се е сраснала.
- Недейте си идва! Пари не трошете!
Малката Джес, дали е пораснала?
.................................................................

Дали не сънувам ужасни нелепици?
Не са ли кошмарите някъде другаде?
Живеем в държава на пълното щастие,
стига да можете да си го купите.

 

 

Кушел

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/07/14/dano-da-synuvam.1129706

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Куш Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Роси Танчева, то май е късно и за замисляне. Вече имаме ефекта на снежната топка.
    Гери Тодорова, грозна е. То хубаво да се пише само възвишена поезия - артистична, метрична, мелодична, метафорична, пълна с новоизмислени думи, съчетани по несъчетаеми начини, макар силно да тангира със снобизма и нарцистизма, но реалността изисква един опростен изказ, разбираем и въздействащ.
    Валяк, ти разбираш всичко.
    Ясене, и ние като старите евреи започнахме да се озъртаме за месия, но до сега бяха все ментета.
    Джиджи, хич не ми пука, мойто момиче. Никак.
    Благодаря, Даниела!
    Сотире, в нито един момент не е било сатирично, дори в началото, но тъй като не е трагично, да кажем че е умерено меланхолично.
    Радке, тя тая действителност не стана за един ден, а постепенно докато се мразехме по площадите.
    Ади, само толкова ли? Очаквах по-големи похвали.
  • Сива Българска действителност. поздравления!
  • Според мен стихотворението и започнато като сатирично, после изведнъж се е обърнало.
    Изразът "и може дори да не лафят на български." го издава, и същевременно никак не е красив.
    Иначе, да, идеята ще ви скъса сърцето, както и изпълнението.
  • Точната диагноза! Сърдечни поздравления!
  • Много истинско и все по-актуално.
    Но пътят не е еднопосочен.
    Всяко поколение ражда своите герои и сред нас се въздига нов спасител.
    Убеден съм в това.

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...