21.01.2014 г., 22:47

Дали не сънувам

2K 2 17

 

 

 

Неделя е. Сам съм. Отново съм в нищото.
Досадно във ъгъла шуми телевизора.
Спрял съм звука. Само мимики, жестове.
Я, колко страхотна била пантомимата!

Не ща да ги слушам. Прекрасно ги зная.
Всеки е ангел, от "Бога изпратен".
Сън не го хваща да мисли за "всички ни",
даже за мойта "тринайста заплата". 

Във входа отдавна няма чистачка
и кой да смени изгорелите крушки.
Съседите хукнаха нейде в чужбините,
и може дори да не лафят на български.

Отдавна зад блока не щъкат дечица,
единствено котки кръстосват терена.
На старата пейка самотна женица
с треперещи пръсти държи джиесема.

Единствена връзка с любимите хора,
с тая машинка почти се е сраснала.
- Недейте си идва! Пари не трошете!
Малката Джес, дали е пораснала?
.................................................................

Дали не сънувам ужасни нелепици?
Не са ли кошмарите някъде другаде?
Живеем в държава на пълното щастие,
стига да можете да си го купите.

 

 

Кушел

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/07/14/dano-da-synuvam.1129706

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Куш Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Роси Танчева, то май е късно и за замисляне. Вече имаме ефекта на снежната топка.
    Гери Тодорова, грозна е. То хубаво да се пише само възвишена поезия - артистична, метрична, мелодична, метафорична, пълна с новоизмислени думи, съчетани по несъчетаеми начини, макар силно да тангира със снобизма и нарцистизма, но реалността изисква един опростен изказ, разбираем и въздействащ.
    Валяк, ти разбираш всичко.
    Ясене, и ние като старите евреи започнахме да се озъртаме за месия, но до сега бяха все ментета.
    Джиджи, хич не ми пука, мойто момиче. Никак.
    Благодаря, Даниела!
    Сотире, в нито един момент не е било сатирично, дори в началото, но тъй като не е трагично, да кажем че е умерено меланхолично.
    Радке, тя тая действителност не стана за един ден, а постепенно докато се мразехме по площадите.
    Ади, само толкова ли? Очаквах по-големи похвали.
  • Сива Българска действителност. поздравления!
  • Според мен стихотворението и започнато като сатирично, после изведнъж се е обърнало.
    Изразът "и може дори да не лафят на български." го издава, и същевременно никак не е красив.
    Иначе, да, идеята ще ви скъса сърцето, както и изпълнението.
  • Точната диагноза! Сърдечни поздравления!
  • Много истинско и все по-актуално.
    Но пътят не е еднопосочен.
    Всяко поколение ражда своите герои и сред нас се въздига нов спасител.
    Убеден съм в това.

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...