Дали не сънувам
Неделя е. Сам съм. Отново съм в нищото.
Досадно във ъгъла шуми телевизора.
Спрял съм звука. Само мимики, жестове.
Я, колко страхотна била пантомимата!
Не ща да ги слушам. Прекрасно ги зная.
Всеки е ангел, от "Бога изпратен".
Сън не го хваща да мисли за "всички ни",
даже за мойта "тринайста заплата".
Във входа отдавна няма чистачка
и кой да смени изгорелите крушки.
Съседите хукнаха нейде в чужбините,
и може дори да не лафят на български.
Отдавна зад блока не щъкат дечица,
единствено котки кръстосват терена.
На старата пейка самотна женица
с треперещи пръсти държи джиесема.
Единствена връзка с любимите хора,
с тая машинка почти се е сраснала.
- Недейте си идва! Пари не трошете!
Малката Джес, дали е пораснала?
.................................................................
Дали не сънувам ужасни нелепици?
Не са ли кошмарите някъде другаде?
Живеем в държава на пълното щастие,
стига да можете да си го купите.
Кушел
http://kushel.blog.bg/drugi/2013/07/14/dano-da-synuvam.1129706
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Куш Всички права запазени