21 янв. 2014 г., 22:47

Дали не сънувам

Поэзия » Гражданская

2K 2 17

Неделя е. Сам съм. Отново съм в нищото.
Досадно във ъгъла шуми телевизора.
Спрял съм звука. Само мимики, жестове.
Я, колко страхотна била пантомимата!

Не ща да ги слушам. Прекрасно ги зная.
Всеки е ангел, от "Бога изпратен".
Сън не го хваща да мисли за "всички ни",
даже за мойта "тринайста заплата".

Във входа отдавна няма чистачка
и кой да смени изгорелите крушки.
Съседите хукнаха нейде в чужбините,
и може дори да не лафят на български.

Отдавна зад блока не щъкат дечица,
единствено котки кръстосват терена.
На старата пейка самотна женица
с треперещи пръсти държи джиесема.

Единствена връзка с любимите хора,
с тая машинка почти се е сраснала.
- Недейте си идва! Пари не трошете!
Малката Джес, дали е пораснала?
.................................................................

Дали не сънувам ужасни нелепици?
Не са ли кошмарите някъде другаде?
Живеем в държава на пълното щастие,
стига да можете да си го купите.

Кушел

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/07/14/dano-da-synuvam.1129706

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

kushel (Куш)

Роси Танчева, то май е късно и за замисляне. Вече имаме ефекта на снежната топка.
Гери Тодорова, грозна е. То хубаво да се пише само възвишена поезия - артистична, метрична, мелодична, метафорична, пълна с новоизмислени думи, съчетани по несъчетаеми начини, макар силно да тангира със снобизма и нарцистизма, но реалността изисква един опростен изказ, разбираем и въздействащ.
Валяк, ти разбираш всичко.
Ясене, и ние като старите евреи започнахме да се озъртаме за месия, но до сега бяха все ментета.
Джиджи, хич не ми пука, мойто момиче. Никак.
Благодаря, Даниела!
Сотире, в нито един момент не е било сатирично, дори в началото, но тъй като не е трагично, да кажем че е умерено меланхолично.
Радке, тя тая действителност не стана за един ден, а постепенно докато се мразехме по площадите.
Ади, само толкова ли? Очаквах по-големи похвали.

2014-01-22T16:09:47+02:00
rozza (Радка Миндова)

Сива Българска действителност. поздравления!

2014-01-22T15:00:59+02:00
Sotir (Сотир Михайлов)

Според мен стихотворението и започнато като сатирично, после изведнъж се е обърнало.
Изразът "и може дори да не лафят на български." го издава, и същевременно никак не е красив.
Иначе, да, идеята ще ви скъса сърцето, както и изпълнението.

2014-01-22T14:44:06+02:00
Nejnostt (Даниела Тодорова)

Точната диагноза! Сърдечни поздравления!

2014-01-22T13:49:28+02:00
Horungee (Ясен Куманов)

Много истинско и все по-актуално.
Но пътят не е еднопосочен.
Всяко поколение ражда своите герои и сред нас се въздига нов спасител.
Убеден съм в това.

2014-01-22T12:59:01+02:00