Дали ще помниш - с малко срам и жал
Очите ми са гроздови зърна,
залитат кротко сълзите пияни
и капят върху нечия вина.
А утре - махмурлукът ще остане.
Да събере с треперещи ръце
душата ми. И мъртви да прелее,
да си поплачем - с глас и от сърце,
за вързаното време и за нея,
онази млада, луда и добра
и скрита в огледалото отколе,
любов, която тъй и не разбра,
че мъчи ни - нахакана и гола.
И с теб да бъдем с дрипите до тук,
зад думите боли, като се крия.
На лудост го отдай, на махмурлук -
светица да съм - пак ще се пропия.
Когато се събудиш - изтрезнял,
ластар ще съм и корен на асмата.
Дали ще помниш - с малко срам и жал,
че си се любил цяла нощ с Луната?
© Надежда Ангелова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Образно и ме хвана от първия ред. Поетична вихрушка си, а морето в гърдите ти - аха да прелее и ти го уловяш, превръщайки всяка капка в дума. Мисля, че махмурлука е от онези, които още не си написала. Укроти ги и прави любов с тях, Наде, като твоята луна. Прекрасно е!
-
Кети, Иржи, прегръщам ви!
-
Много ди добре с емоциите, Наде- ту гърмяща, ту любяща, но не примирена или само в себе си вглъбена!...Поет известен и много интересен!
-
Едно поетично постижение! Да свалим маските, да забравим за фалша - това е любовта!
-
Рядко ми се случва да не знам какво да кажа. Тъкмо си помисля, че съм досадила и на Бога, и на хората, с моята емоционалност, и моето писане...Прочета нещо такова, напълнят ми се очите, душата...И иди, че не пиши! Благодаря ти, Рени! С обич.
-
"зад думите боли, като се крия.
На лудост го отдай, на махмурлук -
светица да съм - пак ще се пропия."
Често те чета, без да влизам в сайта, когато ми засърбиш очите и си се сторя прогледнала, те споделям във фейса...
Но сега се логнах...трябваше да ти кажа, че независимо дали имам време да коментирам, чета те , търся те и винаги те намирам....Да не си посмяла да изчезнеш някога някъде....че за мен ще е катастрофа!
Прегръщам те с обич! -
Марийче, Мъдрост моя, Юри, Марго, благодаря ви!
-
Наде! Страхотно е! Как ти идват тия метафори в ума?!
-
Прекрасно!
-
Ах, какво начало, Наденце!🌹🌻🌹 Ръкопляскам ти за цялото стихотворение, защото ме грабна от пръв прочит! Всъщност, май с всички е така!🍀
-
Дени, Деа, сенсей, благодаря ви!
-
Разкошно е!
-
Много ми хареса.
Силно. И едновременно нежно-покайващо се.
Женско. -
Супер!
"И с теб да бъдем с дрипите до тук,
зад думите боли, като се крия.
На лудост го отдай, на махмурлук -
светица да съм - пак ще се пропия."
Знам, че не пиеш, ама...Наздраве!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
