Patrizzia (Надежда Ангелова)
2252 18482
4.06.2020 г., 16:17 ч.  

Дали ще помниш - с малко срам и жал 

  Поезия » Любовна
535 9 14

Очите ми са гроздови зърна,
залитат кротко сълзите пияни
и капят върху нечия вина.
А утре - махмурлукът ще остане.

Да събере с треперещи ръце
душата ми. И мъртви да прелее,
да си поплачем - с глас и от сърце,
за вързаното време и за нея,

онази млада, луда и добра
и скрита в огледалото отколе,
любов, която тъй и не разбра,
че мъчи ни - нахакана и гола.

И с теб да бъдем с дрипите до тук,
зад думите боли, като се крия.
На лудост го отдай, на махмурлук -
светица да съм - пак ще се пропия.

Когато се събудиш - изтрезнял,
ластар ще съм и корен на асмата.
Дали ще помниш - с малко срам и жал,
че си се любил цяла нощ с Луната?

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Образно и ме хвана от първия ред. Поетична вихрушка си, а морето в гърдите ти - аха да прелее и ти го уловяш, превръщайки всяка капка в дума. Мисля, че махмурлука е от онези, които още не си написала. Укроти ги и прави любов с тях, Наде, като твоята луна. Прекрасно е!
  • Кети, Иржи, прегръщам ви!
  • Много ди добре с емоциите, Наде- ту гърмяща, ту любяща, но не примирена или само в себе си вглъбена!...Поет известен и много интересен!
  • Едно поетично постижение! Да свалим маските, да забравим за фалша - това е любовта!
  • Рядко ми се случва да не знам какво да кажа. Тъкмо си помисля, че съм досадила и на Бога, и на хората, с моята емоционалност, и моето писане...Прочета нещо такова, напълнят ми се очите, душата...И иди, че не пиши! Благодаря ти, Рени! С обич.
  • "зад думите боли, като се крия.
    На лудост го отдай, на махмурлук -
    светица да съм - пак ще се пропия."
    Често те чета, без да влизам в сайта, когато ми засърбиш очите и си се сторя прогледнала, те споделям във фейса...
    Но сега се логнах...трябваше да ти кажа, че независимо дали имам време да коментирам, чета те , търся те и винаги те намирам....Да не си посмяла да изчезнеш някога някъде....че за мен ще е катастрофа!
    Прегръщам те с обич!
  • Марийче, Мъдрост моя, Юри, Марго, благодаря ви!
  • Наде! Страхотно е! Как ти идват тия метафори в ума?!
  • Прекрасно!
  • Ах, какво начало, Наденце!🌹🌻🌹 Ръкопляскам ти за цялото стихотворение, защото ме грабна от пръв прочит! Всъщност, май с всички е така!🍀
  • Дени, Деа, сенсей, благодаря ви!
  • Разкошно е!
  • Много ми хареса.
    Силно. И едновременно нежно-покайващо се.
    Женско.
  • Супер!
    "И с теб да бъдем с дрипите до тук,
    зад думите боли, като се крия.
    На лудост го отдай, на махмурлук -
    светица да съм - пак ще се пропия."
    Знам, че не пиеш, ама...Наздраве!
Предложения
: ??:??