Навярно дотежавам на душата ти.

(Аз сам на себе си съм вповече.)

Побирам повече тъга,

наред със цялата си обич.

Не се изтрива минало със гума,

напълнило се с разни настроения,

със мисли и със вятърните думи,

които си вмених за въжделения...

Не знам на празнотата ти, обема. 

(Преливам от поройни дъждове) 

Сълзите ми са тихи, но заемат 

буквално, дълбините на море... 

Изобщо, ти дали ще понесеш 

стихийните ми бури и мъгли? 

Покоят си дали ще ми дадеш, 

или ще ни разделят тишини?... 

И жлъчно недоверие, и болка, 

и белези от рани, разрушителни... 

Наистина ще ти залипсвам толкова, 

ако от себе си ме пуснеш. Задължително! 

Стихопат. 

Danny Diester