Навярно дотежавам на душата ти.
(Аз сам на себе си съм вповече.)
Побирам повече тъга,
наред със цялата си обич.
Не се изтрива минало със гума,
напълнило се с разни настроения,
със мисли и със вятърните думи,
които си вмених за въжделения...
Не знам на празнотата ти, обема.
(Преливам от поройни дъждове)
Сълзите ми са тихи, но заемат
буквално, дълбините на море... ...