17 abr 2015, 7:46

Дали си бил

747 0 14

                                                             Дали си бил

 

 

                                                            Защо избърза? Още тичам

                                                            да те намеря и обичам,

                                                            да не бъдеш все далече.

                                                            С теб бъдещето ми отвлече.

                                                            Гласът в слушалката изчезна

                                                            преди да чуя дума звездна.

 

                                                            Нима отново пак съм луда

                                                            или пък в мен живее друга?

                                                            Очаквам, че ще дойде време

                                                            и няма кой да ми го вземе.

                                                            Ще ми докосне сетивата

                                                            сама да видя светлината.

 

                                                            Дали си бил, дали съм била

                                                            или копнежа в мен съм скрила

                                                            да ме подкрепя да мечтая

                                                            и с него да съм аз докрая?

                                                            Дали сама не те създадох,

                                                            душата си ли аз продадох?

 

                                                           Защо побърза да отлитнеш

                                                           преди с любов да ми откликнеш

                                                           на чувствата ми неродени,

                                                           на поривите пропилени?

                                                           Дали си истински не зная,

                                                           но знам, че пак за теб мечтая.

 

                                                           Възможно е и век да мине,

                                                           а може и над  сто години,

,                                                          когато с тебе ще сме двама.

                                                           Макар че днес до мен те няма.

                                                           Тогава вече ще го зная –

                                                           от век  на век, че теб желая...

                                                          

                                                   

           

                                                                                                          

                                                          

                                                              

                                                          

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Оригинален стих, който докосва сърцето, написан с искрено чувство, съдържа непреходно послание с общочовешки ценности, много ми хареса! Поздрави и от мен!
  • Дали си бил - откъде да знаеш, че си бил щастлив..., доста алегорично - говори едно, а се разбира друго...?!!!
    Дали си бил, дали съм била
    или копнежа в мен съм скрила
    да ме подкрепя да мечтая
    и с него да съм аз докрая?
    Дали сама не те създадох,
    душата си ли аз продадох?
  • Поезия е душата ти,Стойне!
    Сърдечни поздрави!
  • Младене и Плами - мили приятели, много съм ви задължена за времето, което отделяте за моите творби.Благодаря ви от сърце за чудесните коментари. помагате ми да се вдъхновявам за нови творби.
    Бъдете живи, здрави и творчески вдъхновени!
  • Поздравления и от мен, Стойне,
    за поредната ти чудесна творба!
    Много си красноречива в любовната поезия!
    Прочетох с удоволствие и се насладих!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...