Дали си ти...

Poesía

752 0 2

Съзирам те на онзи бряг – скалистия,

вълните дето в пяна се разбиват,

където вятър с нрава – напористия,

безжалостно сред мислите пробива.

Поглеждам пак, мираж не си ли – питам се,

нима игри играе си съдбата с мен?

Защо скалата пуста е и скитам се

в жадувано мечтание, докрай сломен!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

M1234567891 (Миночка Митева)

Дани, много копнежно и от душа написано, понякога мечтите се сбъдват, пожелавам ти, миражът, да се превърне в действителност!

2021-12-05T00:56:54+02:00
Довереница (Дочка Василева)

Понякога миражът е по-истински от грубата реалност на деня...

2021-12-04T02:47:15+02:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0