Дали това съм аз или е споменът за мене

sunny-smile5 (Алекс)
2 0

1 may 2011, 11:30

Poesía » Versos blancos

546 0 0

Като отшелник търся смисъла у себе си.

И виждам, че пустинията расте.

Да се надяваме на утрото! Да се надяваме...

Не може и вярата да ни излъже.

Ще ни превърне в ангели - блажени и непогрешими.

Ще ни окичи с ореол от тръни.

И няма да открием нищо по-човешко от страдание.

И сенките ни пак ще скитат в пустинята на утрешния ден...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.