sunny-smile5 (Алекс)
2 0
May 1, 2011, 11:30 AM

Дали това съм аз или е споменът за мене 

  Poetry » White poetry
545 0 0

Като отшелник търся смисъла у себе си.

И виждам, че пустинията расте.

Да се надяваме на утрото! Да се надяваме...

Не може и вярата да ни излъже.

Ще ни превърне в ангели - блажени и непогрешими.

Ще ни окичи с ореол от тръни.

И няма да открием нищо по-човешко от страдание.

И сенките ни пак ще скитат в пустинята на утрешния ден...

© Алекс All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??