1.05.2011 г., 11:30 ч.

Дали това съм аз или е споменът за мене 

  Поезия » Бели стихове
543 0 0

Като отшелник търся смисъла у себе си.

И виждам, че пустинията расте.

Да се надяваме на утрото! Да се надяваме...

Не може и вярата да ни излъже.

Ще ни превърне в ангели - блажени и непогрешими.

Ще ни окичи с ореол от тръни.

И няма да открием нищо по-човешко от страдание.

И сенките ни пак ще скитат в пустинята на утрешния ден...

© Алекс Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??