Една звезда в небе далечно свети...
до нея пратих своето сърце,
и не защото мразех греховете
а тез който нараняваха моето сърце.
Съдбата казват, играе си със всички...
дори успява да ни умъртви!?
И като феникса от пепелта ще се усмихне
на заблудени от любов души.
Нейде в тъмното се носи песен...
Такава от която те боли!?
Сърце ридаещо за прошка ,моли
дали виновно е не знам... а ти!?
© Ангел Todos los derechos reservados
Ванка,Гавраиле!!!