Далмация

Една Жена излиза от морето

по тялото й капчици блестят

и Слънцето се вглежда там, където

не е достигнал бронзовия цвят...

Една Жена!... Апотеоз на всички

легенди, митове и мъжка страст,

на вечните истории лирични

повтаряни столетия до нас...

Облечена е в кожата си само

и в дългите разрошени коси,

но в миг заголва бриза обло рамо

и над брега желание виси,

че всеки мъж оказал се случайно

пред нея онемява от Страстта,

която във живота си безкрайно

ще търси после из Реалността...

След нея бавно връщат се вълните

отнасяйки следите от брега,

но въздухът е пълен със възхита

и малко тъжен всеки е сега,

защото хубостта й нереална

остава недокосната мечта,

оная, скритата в Душите, тайна,

с която сам замръкваш си в нощта...

На палмите е кацнал палав Вятър

(и той обича хубави жени!...)

и тъй като се скита в необята

могъл би хубостта й да сравни:

с богини, със русалки и принцеси,

със всичките жени видял до днес,

но спрял е тук, от хубостта унесен...

От толкова изящност, и финес...

... Една китара някъде проплаква

и с мъжки глас се носи песента:

за вечната Любов, която чакаш,

дори и на Живота в Есента...

О Господи, щом Любовта е вечна

Ти дай ни и безсмъртие сега!...

(... А Дяволът коварно ни нашепва

за твоето Творение шега... )

Когато мъж една Жена такава

си пожелае с нейната Любов,

той за това, безкрай да продължава,

дори на богохулство е готов!...

А знае се, че Любовта е луда...

Желания и разум?... Няма как!...

И всеки мъж надява се безумно

оказал се сега на този бряг...

... Понеже, както се твърди, последна

надеждата умирала във нас,

то всеки е готов да я последва

обсебен от вълшебната й власт...

Щом съществува красота такава

и най-реално стъпва по брега,

то някой трябва да я обладава

потънал във чаровната снага!...

А сигурно сега, за да е пълно

вълшебството, със ангелско крило

желание, но  във мечтите сбъднато,

при всеки мъж гальовно е дошло...

... Безумци!... Хубостта неотразима,

макар като сирена да зове,

върви като мираж недостижима,

с легендите по тия брегове!...

                                  Коста Качев,

                                 Далмация