10 jun 2015, 12:10

Далмация

  Poesía » Otra
539 0 3

           Далмация

 

Една Жена излиза от морето

по тялото й капчици блестят

и Слънцето се вглежда там, където

не е достигнал бронзовия цвят...

 

Една Жена!... Апотеоз на всички

легенди, митове и мъжка страст,

на вечните истории лирични

повтаряни столетия до нас...

 

Облечена е в кожата си само

и в дългите разрошени коси,

но в миг заголва бриза обло рамо

и над брега желание виси,

 

че всеки мъж оказал се случайно

пред нея онемява от Страстта,

която във живота си безкрайно

ще търси после из Реалността...

 

След нея бавно връщат се вълните

отнасяйки следите от брега,

но въздухът е пълен със възхита

и малко тъжен всеки е сега,

 

защото хубостта й нереална

остава недокосната мечта,

оная, скритата в Душите, тайна,

с която сам замръкваш си в нощта...

 

На палмите е кацнал палав Вятър

(и той обича хубави жени!...)

и тъй като се скита в необята

могъл би хубостта й да сравни:

 

с богини, със русалки и принцеси,

със всичките жени видял до днес,

но спрял е тук, от хубостта унесен...

От толкова изящност, и финес...

 

... Една китара някъде проплаква

и с мъжки глас се носи песента:

за вечната Любов, която чакаш,

дори и на Живота в Есента...

 

О Господи, щом Любовта е вечна

Ти дай ни и безсмъртие сега!...

(... А Дяволът коварно ни нашепва

за твоето Творение шега... )

 

Когато мъж една Жена такава

си пожелае с нейната Любов,

той за това, безкрай да продължава,

дори на богохулство е готов!...

 

А знае се, че Любовта е луда...

Желания и разум?... Няма как!...

И всеки мъж надява се безумно

оказал се сега на този бряг...

 

... Понеже, както се твърди, последна

надеждата умирала във нас,

то всеки е готов да я последва

обсебен от вълшебната й власт...

 

Щом съществува красота такава

и най-реално стъпва по брега,

то някой трябва да я обладава

потънал във чаровната снага!...

 

А сигурно сега, за да е пълно

вълшебството, със ангелско крило

желание, но  във мечтите сбъднато,

при всеки мъж гальовно е дошло...

 

... Безумци!... Хубостта неотразима,

макар като сирена да зове,

върви като мираж недостижима,

с легендите по тия брегове!...

 

                                  Коста Качев,

                                 Далмация

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Коста Качев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Приятно ми е с твоите стихове.
  • "върви като мираж недостижима,
    с легендите на тези брегове!"

    Апотеоз на женската хубост и въздействие...
    Безкрайно разнообразие от образи и картини има в морските ти стихове, Коста.
    Винаги ще те чета.
  • Прелестна творба!!!
    Чета всеки твой стих с най-голямо удоволствие, защото има толкова божествено очарование в тях и в същото време са толкова земни!
    Поздравявам те!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...