10 июн. 2015 г., 12:10

Далмация

542 0 3

           Далмация

 

Една Жена излиза от морето

по тялото й капчици блестят

и Слънцето се вглежда там, където

не е достигнал бронзовия цвят...

 

Една Жена!... Апотеоз на всички

легенди, митове и мъжка страст,

на вечните истории лирични

повтаряни столетия до нас...

 

Облечена е в кожата си само

и в дългите разрошени коси,

но в миг заголва бриза обло рамо

и над брега желание виси,

 

че всеки мъж оказал се случайно

пред нея онемява от Страстта,

която във живота си безкрайно

ще търси после из Реалността...

 

След нея бавно връщат се вълните

отнасяйки следите от брега,

но въздухът е пълен със възхита

и малко тъжен всеки е сега,

 

защото хубостта й нереална

остава недокосната мечта,

оная, скритата в Душите, тайна,

с която сам замръкваш си в нощта...

 

На палмите е кацнал палав Вятър

(и той обича хубави жени!...)

и тъй като се скита в необята

могъл би хубостта й да сравни:

 

с богини, със русалки и принцеси,

със всичките жени видял до днес,

но спрял е тук, от хубостта унесен...

От толкова изящност, и финес...

 

... Една китара някъде проплаква

и с мъжки глас се носи песента:

за вечната Любов, която чакаш,

дори и на Живота в Есента...

 

О Господи, щом Любовта е вечна

Ти дай ни и безсмъртие сега!...

(... А Дяволът коварно ни нашепва

за твоето Творение шега... )

 

Когато мъж една Жена такава

си пожелае с нейната Любов,

той за това, безкрай да продължава,

дори на богохулство е готов!...

 

А знае се, че Любовта е луда...

Желания и разум?... Няма как!...

И всеки мъж надява се безумно

оказал се сега на този бряг...

 

... Понеже, както се твърди, последна

надеждата умирала във нас,

то всеки е готов да я последва

обсебен от вълшебната й власт...

 

Щом съществува красота такава

и най-реално стъпва по брега,

то някой трябва да я обладава

потънал във чаровната снага!...

 

А сигурно сега, за да е пълно

вълшебството, със ангелско крило

желание, но  във мечтите сбъднато,

при всеки мъж гальовно е дошло...

 

... Безумци!... Хубостта неотразима,

макар като сирена да зове,

върви като мираж недостижима,

с легендите по тия брегове!...

 

                                  Коста Качев,

                                 Далмация

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Приятно ми е с твоите стихове.
  • "върви като мираж недостижима,
    с легендите на тези брегове!"

    Апотеоз на женската хубост и въздействие...
    Безкрайно разнообразие от образи и картини има в морските ти стихове, Коста.
    Винаги ще те чета.
  • Прелестна творба!!!
    Чета всеки твой стих с най-голямо удоволствие, защото има толкова божествено очарование в тях и в същото време са толкова земни!
    Поздравявам те!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....