Дама

27 ago 2014, 21:51

Poesía » De amor

363 0 1

Вървя по път трънлив,

ще тръгнеш ли със мен?

Харесва ми живота див

и да бъда с тебе откровен.

Че да гониш щастието сам

си е доста тежко бреме,

сърцето искам да си дам,

но казват - всичко е до време.

А имам аз душа голяма,

с нея си пътувам -

сърце тупти за тая дама

и често нощем я сънувам.

Как вървим по пътя на живота двама,

но събуждам се и дамата я вече няма...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.