27 авг. 2014 г., 21:51

Дама

502 0 1

Вървя по път трънлив,

ще тръгнеш ли със мен?

Харесва ми живота див

и да бъда с тебе откровен.

 

Че да гониш щастието сам

си е доста тежко бреме,

сърцето искам да си дам,

но казват - всичко е до време.

 

А имам аз душа голяма,

с нея си пътувам -

сърце тупти за тая дама

и често нощем я сънувам.

 

Как вървим по пътя на живота двама,

но събуждам се и дамата я вече няма...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анонимен Анонимник Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да, съгласна съм с теб, човек не е роден, за да бъде сам... и животът е труден без още едно сърце, туптящо до теб и за теб...
    Добре дошъл!
    Успех!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...