Aug 27, 2014, 9:51 PM

Дама 

  Poetry » Love
366 0 1

Вървя по път трънлив,

ще тръгнеш ли със мен?

Харесва ми живота див

и да бъда с тебе откровен.

 

Че да гониш щастието сам

си е доста тежко бреме,

сърцето искам да си дам,

но казват - всичко е до време.

 

А имам аз душа голяма,

с нея си пътувам -

сърце тупти за тая дама

и често нощем я сънувам.

 

Как вървим по пътя на живота двама,

но събуждам се и дамата я вече няма...

 

© Анонимен Анонимник All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да, съгласна съм с теб, човек не е роден, за да бъде сам... и животът е труден без още едно сърце, туптящо до теб и за теб...
    Добре дошъл!
    Успех!
Random works
: ??:??