Дано...

Дано...

Луната свети в непрогледната нощ,
сълзите ти капят по острия нож...
Мрак обхваща сетивата,
а капките кръв се разбиват в земята!

Залезе слънцето в очите,
задуха вятърът в косите!
Сърцето ти гледа в очите тъгата,
а болката реже с мъст тъмнината...

Небето е ясно, звездите ги няма
и те плачат с теб в твоята драма!
А облаци тъмни стоят заковани
от болка, от скръб, от отчаяние!

Да искаш, да видиш усмивка в очите,
а вместо това да целуваш сълзите!
Да искаш само да си обичан,
а вечно на самота си обричан!

Вървиш без посока, вървиш без пътека,
за твоята болка няма утеха!
По пътя прашен търсиш надежда,
но тя е умряла в черна одежда!

Животът те гледа право в очите,
дали да очакваш да стихнат сълзите,
усмивка да грейне на твойто лице
и всичко да стане с красиви криле!?

Да, и за тебе ще дойде твой ДЕН!
Дано да си силен и озарен!
Да го изчакаш без да боли,
да му се радваш с блестящи очи!